Кехлибар

Кехлибар

Кехлибарът е цветът на течното слънце… жълт за обедното слънце и оранжев за огнените залези. Това е бил един от първите камъни използвани от първите хора в Азия, Африка и Европа за амулети и декорации.

Класът на органичните скъпоценни камъни е доста малък, но съдържа някои необичайни разновидности, които са важни за търговията, в това число перла, корал, слонова кост и кехлибар.

Всички органични скъпоценни камъни са доста необичайни, но кехлибарът е най-забележителен сред тях. Той представлява вкаменена втвърдена смола от бор, Pinus succinifera, образувала се главно през епохата на Еоцена от периода Терциер, преди около 50 милиона години. Кехлибарът се използва от праисторически времена за изработване на бижута, амулети и религиозни предмети. Най-ценните образци съдържат включвания от насекоми, растения или пирит.

Най-разпространените цветове на кехлибара са жълт, оранжев и кафяв, макар че в Доминиканската република е открит рядък син кехлибар. Терминът „кехлибар” е навлязъл в английския език като жълто-оранжев цвят. Прозрачността на естествения кехлибар варира от прозрачен до матов. Повечето камъни съдържат мехурчета или включвания. Когато се полира, кехлибарът придобива смолист блясък.

Той е сравнително мек, със степен 2 – 2,5 по скалата на Мос. Макар че е достатъчно издръжлив, за да оцелее милиони години, той е чувствителен към киселини, разяждащи разтвори, бензин, алкохол и парфюм. При възпламеняване с кибритена клечка гори и отделя миризма, подобна на тамян.

Една от най-уникалните характеристики на кехлибара е, че той е изключително лек. Плътността и относителното му тегло са едва 1,05 до 1,09. Кехлибарът е толкова лек, че не потъва в солена вода. Ниската плътност на кехлибара затруднява имитирането му със стъкло или пластмаса, които имат много по-висока плътност. За сравнение, общият обем на 5-каратов кехлибар е 2,5 пъти повече от обема на 5-каратов циркон (един от най-плътните материали за скъпоценни камъни).

Кехлибарът се среща главно в района на Балтийско море, макар че в Доминиканската република са открити по-млади кехлибари. Най-голямото находище в света се намира западно от Калининград в Русия, в глинен пласт със съдържание на кехлибар, намиращ се на 30 метра под повърхността. На дъното на Балтийско море има големи запаси от кехлибар и той често бива изхвърлен  на брега след силни бури. Други залежи са открити в Сицилия в Италия, Румъния, Бирма, Китай, Япония, Канада, Мексико и Съединените щати. 


Днес двата основни източника на кехлибар на пазара са Балтийските държави и Доминиканската република. Кехлибарът от Балтийските държави е по-стар, поради което е предпочитан на пазара, но в кехлибара от Доминиканската република е по-вероятно да има включвания от насекоми. Цените на кехлибара варират от 20 до 40 000 долара и повече.

Научни характеристики

Твърдост по скалата на Мос 2,5, с аморфна кристална структура.
Известно е, че кехлибарът е вкаменена дървесна смола от изчезнал дървесен вид от рода Sciadopitys.

Повечето кехлибари са златисто жълти до златисто оранжеви, но има открити и образци в зелено, червено, виолетово, синьо и черно.

Прозрачен до полупрозрачен, обикновено той се среща под формата на възли или малки образувания с неправилна форма, с напукана или ерозирала повърхност.

Възможно е също така кехлибарът да съдържа насекоми, уловени преди милиони години, когато смолата е била още лепкава. Много рядко се срещат запазени жаби и дори гущери.

Кехлибарът е един от малкото камъни, които могат да се заредят с електричество (друг такъв минерал е турмалина). Когато се потърка, кехлибарът образува отрицателен електрически заряд, който може да привлече прах.

Светът на скъпоценните камъни разделя кехлибарите на специфични групи, които включват:

•    Сукцинит (Балтийски кехлибар)
•    Бурмит (Бирмански кехлибар)
•    Симетит (Сицилиански кехлибар)
•    Руменит (Румънски кехлибар)

Мистични свойства

Тъй като кехлибарът, за разлика от други скъпоценни камъни, е топъл на допир и често съдържа  фрагменти от насекоми, се е смятало, че притежава живот.

•    Поради факта, че кехлибарът е вкаменелост, той се асоциира с времето, цикличността и дълголетието. Тъй като някога е бил жива субстанция, той се свързва с Акаша. Обикновено това се нарича „Петия елемент”, който управлява и обединява земята, въздуха, огъня и водата, и в известен смисъл е първичният източник на тези елементи. Акаша също така символизира живота и живите същества; растения, животни и хора.



•    Всички тези мистериозни свойства и асоциации правят кехлибара една от най-широко използваните и ценни магически субстанции на всички времена и места на Земята.

•    Твърди се, че жълтият/златист/оранжев кехлибар увеличава красотата на носещия го. Той се използва за оползотворяване на енергията на слънцето и е полезен за успеха, изобилието, лечението, виталността и радостта. Той носи енергиите на търпението, закрилата, психическата защита, романтичната любов, чувствеността, пречистването, баланса, лечението и спокойствието на тези, които го носят. Смята се, че е добър брачен талисман.

Лечебни свойства

Могъщ камък за проявление,  кехлибарът се използва и за лечение на физическото тяло. От над 7000 години той е използван за стимулиране на метаболизма и лечение на кожни заболявания, причинени от метаболитен дисбаланс.
Заради топлината му се използва при лечението на астма и алергични дихателни проблеми. Носенето на кехлибар в колие е най-ефективно за тези болести.

•    Кехлибарът носи отрицателен електрически заряд, поради което е полезен за привличане на сила и енергия към човека, който го носи. Той носи успокоение и енергия, която е едновременно успокояваща и зареждаща. Помага за проявление на желанията и увеличаване на интелектуалните способности, яснотата на ума и трупането на мъдрост. Пречиства средата чрез премахване на негативната енергия и облекчава физическата болка.

Магически свойства

Енергия: Проекционна
Елемент: Огън, Акаша
Божество: Великата майка
Сили: Късмет, изцеление, сила, защита, красота, любов

Поставете кехлибара под хладка вода, когато забележите, че той се е нагрял дори леко, докато го държите или носите. Отрицателната електрическа енергия може да го замъгли. Никога не оставяйте кехлибар на слънце, тъй като ще стане чуплив.



Лекуващ, успокояващ и хармонизиращ… Кехлибарът помага за стабилизирането на кундалини и насочва ума по по-духовни пътища.
Кехлибарът е отличен за вътрешна работа с деца и работа с минали животи. Той се асоциира с третата чакра или чакрата на слънчевия сплит, а понякога с втората или Сакралната/Пъпната чакра.
Различните цветове на кехлибара могат да се използват върху съответните чакри, за да улеснят отварянето и пречистването.


Динозаврите станаха по-популярни, откакто  изиграха звездната си роля във филма „Джурасик парк”. По-изненадващ резултат от популярността на филма беше повишеното търсене в световен мащаб на бижута от кехлибар. Макар че използването на кехлибар за накити навярно е старо колкото света, напоследък пазарът за тях е ограничен. Разбира се, това беше преди милиони хора да видят във филма как ДНК на динозавър се извлича от комар, уловен в кехлибар.

Милиони хора разбраха от филма, че кехлибарът, който е вкаменена смола от бор, е древен и ценен, като антика от историята.
Особено голямо търсене има на кехлибари, които съдържат насекоми. „Кехлибарът е като капсула на времето, направена  и поставена в земята от самата природа”, казва Дейвид Федерман, автор на „Наръчник на потребителя за цветни скъпоценни камъни”. „Той е помогнал на палеонтолозите да възстановят живота на земята в неговите основни фази. Над 1000 изчезнали видове насекоми са били идентифицирани в кехлибара.”


За радост на любителите на минерали, кехлибарът от Балтийските държави е по-широко достъпен на пазара, отколкото беше в предходните години, благодарение на либерализирането на икономиките в Източна Европа и бившия Съветски съюз. Най-голямата мина в Балтийския регион се намира в Русия, западно от Калининград.

Балтийският кехлибар се среща в Литва, Латвия, Естония, Полша, Русия и понякога бива изхвърлен на бреговете на Балтийско море, чак в Дания, Норвегия и Англия.  Други източници на кехлибар включват Мианмар (бивша Бирма), Ливан, Сицилия, Мексико, Румъния, Германия и Канада.

Желанието за кехлибар не е нещо ново. В днешна Германия и Дания са открити артефакти от кехлибар, датиращи от Каменната ера.    


Направен от слънцето

„Човекът от Каменната ера придал свръхестествени свойства на кехлибара и го използвал за носене и богослужения”, твърди г-н Федерман. „Кехлибарът придобил голяма стойност и значение, наред с другите скъпоценни камъни, за асирийците, египтяните, етруските, финикийците и гърците. Той така и не излязъл от мода от Каменната ера насам.  Между 1895 и 1900 г. били произведени 1 милион килограма балтийски кехлибар за бижута.”


Около произхода на кехлибара витаят много митове. Овидий пише, че когато Фаетон, син на Хелиос, слънцето, убедил баща си да му позволи да кара колесницата на слънцето за един ден в небето, той дошъл твърде близо до земята и я запалил. За да спаси земята, Зевс поразил Фаетон със светкавица и той загинал, падайки от небето. Майка му и сестра му се превърнали в дървета в своята мъка, но продължавали да тъгуват за него. Техните сълзи, изсушени от слънцето, са кехлибар.

Гърците нарекли кехлибара \'elektron\', направен от слънцето, навярно заради тази история, или защото той получава електрически заряд, когато се потърка с парцал, и може да привлича малки частици. Омир споменава бижутата от кехлибар – обици и огърлица от кехлибарени мъниста – като щедър дар в „Одисея”.

Друг писател от древността, Нициас, твърди, че кехлибарът е сокът или есенцията от залязващото слънце, който се е сгъстил в морето и е изхвърлен на брега.
Римляните изпратили армии, които да завладеят и контролират областите, произвеждащи кехлибар. Император Нерон бил голям познавач на кехлибара. По негово време, според римския историк Плиний, цената на една кехлибарена статуетка, независимо от размера й, надвишавала цената на един здрав роб.

Древните германци горели кехлибара като тамян, затова го наричали “bernstein”, или „камък за горене”. В средновековието чистият безцветен кехлибар се смятал за най-добрия материал за мъниста за броеници, заради усещането за гладка коприна. Определени рицарски ордени контролирали търговията и неразрешеното притежание на суров кехлибар било незаконно в по-голямата част от Европа през 1400 г.

Какви тайни може да крие кехлибарът?

И така, възможно ли е един комар, уловен в кехлибар, наистина да съдържа ДНК на динозавър? По-голямата част от кехлибара просто не е достатъчно стар, тъй като е на максимум 25 до 50 милиона години. Динозаврите са умрели преди 65 милиона години, в края на периода креда. Юрският период е бил преди 144 милиона години. Но през 1994 г. доктор Раул Кано от Калифорнийския политехнически университет в Сан Луис Обиспо, молекулярен биолог, докладвал в британското списание „Нейчър”, че той и колегите му са извлекли ДНК от гъгрица, уловена в кехлибар отпреди 120 до 135 милиона години, когато динозаврите са бродели по земята.

Кехлибарът, който бил от периода Долна креда, бил добит в планините на Ливан, южно от Бейрут, от Афтим Акра, който притежава колекция от кехлибари, съдържащи 700 насекоми, сред които термити, молци, гъсеници, паяци, псевдоскорпиони и мушици, които в крайна сметка смучат кръвта на своя приемник.

Продукти от магазина

Любопитно

Тигрово Око

Скъпоценният камък тигрово око е вид халцедонов кварц. Но в началото не е бил кварц. Зародил се е като нишковидния син минерал крокидолит, който се състои от желязо и натрий. Крокидолитът е познат и като азбест. Постепен...

Прочети още
Vantony.com използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече за нашата Политика относно бисквитките.